„Една българка“ от Вазов: баба Илийца на НВО в 7. клас
Баба Илийца изкъртва с ръце кола на ладията, за да спаси непознат Ботев четник, и на НВО в 7. клас почти всяка година я сравняват с герой от друга творба.

На 20 май 1876 г., денят, в който загива Ботев, една бедна селянка от Челопек носи болния си внук към Черепишкия манастир. По пътя гладен четник я моли за хляб. Илийца решава да спаси и двамата, а калугерът в манастира не иска и да чуе за бунтовника. Много от задачите сравняват двамата или ги поставят до герои от други творби.
разказ1899учи се в 7. клас
„Една българка“
Иван Вазов
„Селянката се окахъри, да имаше криле, щеше да го вземе и да хвръкне с него.“— разказвачът за баба Илийца, V част
Накратко
20 май 1876 г., денят, в който загива Ботев. Баба Илийца от Челопек носи болния си внук в Черепишкия манастир, за да му четат молитва. По пътя среща гладен, куц четник и обещава да се върне за него нощем. В манастира игуменът го няма, а калугерът Евтимий отказва да чуе за бунтовника. Ладията е заключена с верига за кол. Илийца сама изкъртва кола, прекарва ладията през придошлия Искър и стига до момъка. На съмване го оставя скрит в гората и вижда, че детето в ръцете ѝ сякаш е умряло. Четникът загива, но детето оживява.
Герои
- Баба Илийца — около шейсетгодишна, „висока, кокалеста — мъжка на вид“. Бедна, вярваща, с огромна сила и воля. Иска да спаси „два живота“: внука и бунтовника.
- Отец Евтимий — калугерът, който замества отсъстващия игумен. Страхлив и сприхав: „Не искам нищо да чувам, ни да ми обаждаш“. Чете молитвата нетърпеливо и мисли само как да не пострада манастирът.
- Четникът — двайсетгодишно голобрадо момче от Ботевата чета, гладно и куцо. В Илийца вижда „своя майка, свой спасител“. Накрая убива Джамбалаза, водача на потерята, и се самоубива.
- Внукът — двегодишно болно сираче; оживява и става „майор П.“
Тема и идея
Темата е подвигът на една обикновена жена, която помага на непознат бунтовник с риск за живота си.
Идеята: човещината и добротата са по-силни от страха. Бедната селянка рискува живота си за непознат, а калугерът, който би трябвало да помага, мисли само за себе си.
Композиция
- Ладията на Искъра — Илийца моли заптиетата да я пуснат; срещата с четника.
- Манастирът — сблъсъкът с отец Евтимий.
- Нощта и реката — борбата с кола, прекосяването на Искъра, срещата в гората.
- Развръзката — смъртта на четника и Джамбалаза; финалът: детето е живо.
Символи
- Реката Искър — препятствието, което Илийца побеждава сама.
- Колът с веригата — турците са заключили ладията, за да не минава никой нощем. Илийца изкъртва кола сама и така показва колко голяма е волята ѝ.
- Калугерското расо — Илийца взема от манастира дреха за момъка, като мисли, че е на ратая. Когато той я облича, се оказва, че е расо. Бунтовника го топли дреха от манастира, който му е отказал помощ.
- Крилете — желанието ѝ да спаси момъка е по-голямо от силите ѝ.
- Заглавието — „една българка“ значи обикновена жена, една от многото.
Готова теза
В разказа „Една българка“ Иван Вазов възхвалява обикновената селянка, която със силна воля и човещина помага на непознатия бунтовник и така надмогва страха и егоизма около себе си.
Чести грешки
- Евтимий само замества игумена и отказва да чуе за бунтовника. На НВО 2023 грешният отговор е, че той „с готовност откликва на молбата на Илийца“.
- Илийца се надява на игумена, „старец милостив и добър българин“. На НВО 2024 вярното твърдение е, че тя очаква подкрепа от него. Игуменът отсъства, а калугерът Евтимий е друг човек.
- На НВО 2020 Евтимий е сравнен с Еню от „Серафим“. Общото им е липсата на съпричастност. На НВО 2022 баба Илийца е сравнена със Серафим и общото им е съпричастността към чуждата болка.
- Баба Илийца и Македонски от „Немили-недраги“ имат силна воля и жертвоготовност (НВО 2023). „Физическа сила“ подхожда на Илийца, но в същия отговор е и „доверчивост“, а тя не е вярна нито за нея, нито за Македонски.
- Баба Илийца не изоставя момъка. Дори когато мисли, че детето е умряло, тя му вика да се крие и обещава да се върне. На НВО 2026 тя е героинята, която „дори в най-тежките ситуации не се отчайва“. Срещата ѝ с калугера е „сблъсъкът между човещината и егоизма“ (НВО 2021).
Контекст
Разказът е от 1899 г., но действието е през май 1876 г., след Априлското въстание, когато потерите избиват Ботевите четници във Врачанския балкан. Мотото е от народна песен: „Аферим, бабо, машаллах“, тоест „браво, бабо“.
Как се пита на НВО
Задачи по разказа има на всеки изпит от 2020 до 2026 г. с изключение на 2025 г., а в някои години са по три.
Най-често героите от разказа се сравняват с герои от други творби. Евтимий е сравнен с Еню от „Серафим“ (2020), баба Илийца със Серафим (2022) и с Македонски от „Немили-недраги“ (2023). Друг път трябва да различиш игумена от калугера: игуменът отсъства и на него Илийца се надява, а Евтимий е там и ѝ отказва. Питат и за смисъла на разказа: сблъсъкът между човещината и егоизма (2021), добротворството и любовта към ближния (2023).
През 2023 г. един от грешните отговори е, че калугерът „с готовност откликва“ на молбата на Илийца. В друга задача от същата година грешният отговор за Илийца и Македонски е „доверчивост и физическа сила“, а верният е „силна воля и жертвоготовност“.
Ако пишеш текст от 3–4 изречения
През 2024 г. задача 25 беше върху изречението „Селянката се окахъри, да имаше криле, щеше да го вземе и да хвръкне с него.“ Напиши какво изпитва Илийца в този миг: съмва се, момъкът куца и тя се страхува, че няма да стигнат навреме. После обясни, че тя не може да лети, а думите „криле“ и „хвръкне“ показват колко силно иска да го спаси. Добави как разказвачът гледа на нея, с уважение и съчувствие.

В Examo решаваш истинските задачи от НВО. Сгрешиш ли задача по „Една българка“, картата се отваря под решението.

Баща на седмокласник и четвъртокласник. Examo го прави за двете си деца. Сгрешено или остаряло нещо тук? Пишете ми.



