„Немили-недраги“ от Иван Вазов: какво трябва да знаеш за НВО в 7. клас
Повестта на Вазов за гладните хъшове в Браила е в задачи от седем изпита за 7. клас и най-често в тях трябва да познаеш героя по това, което е направил.

Повестта започва във влажна декемврийска нощ в кръчмата на Странджата в Браила. В кръчмата са Странджата, Македонски, Хаджият и новодошлият Бръчков, а по-късно идва и учителят Владиков. Сюжетът се помни лесно, по-трудно е да запомниш съдбата на всеки от тях.
повест1883учи се в 7. клас
„Немили-недраги“
Иван Вазов
„Къщята, магазиите, кесиите, сърцата бяха затворени за тях.“— разказвачът за хъшовете, II глава
Накратко
Браила, Румъния, преди Освобождението. Хъшовете, българи бежанци и бивши четници, гладуват в чуждата земя и се събират в кръчмата на стария знаменосец Странджата. Младият Бръчков бяга от дома си в Свищов и се хвърля в техния живот. Странджата умира болен. Македонски минава нощем по замръзналия Дунав, за да се срещне с Левски в Русчук. Накрая хъшовете отиват доброволци в Сръбско-турската война (1876) и почти всички загиват при Гредетин.
Герои
- Странджата — старият знаменосец от четите (на стената на кръчмата е картината му с байрака „Свобода или смърт!“), сега беден и болен кръчмар. На смъртния си одър в кръчмата казва „Ах, сладка е смъртта за отечеството!…“ и дава на Бръчков къс от знамето: „Умри за България!…“ Само Бръчков е до него и само той го изпраща до гроба.
- Бръчков — двайсетгодишен син на богат свищовски търговец, поет, мечтател. Тръгва тайно от бащиния дом, никой не го гони. Грижи се за болния Странджата и му затваря очите. Загива при Гредетин.
- Македонски — за него се говори, че бил хайдушки войвода в Македония; самохвалко, комарджия, краде дрехите на Владиков. Но когато трябва, минава нощем по леда на Дунава до Русчук при Левски. Оцелява при Гредетин, но дясната му ръка изсъхва. Накрая е разсилен, забравен от всички.
- Владиков — учителят, бивш легионер на Раковски. Пръв казва „Господа, аз отивам“. Загива при Гредетин.
- Хаджият — беден, хитър и добър; дели хляба си с Бръчков. Загива, докато изнася ранения Владиков от боя.
Тема и идея
Темата е тежкият живот на хъшовете в чужбина. Те са гладни и презрени, но остават верни на мечтата за свободна България.
Идеята: големите герои често ходят в дрипи и никой не ги признава. Свободната България после не се сеща за тях. Остава само споменът за подвига им.
Композиция
- Браила — кръчмата на Странджата, гладът, представлението, смъртта на знаменосеца.
- Подготовката — Македонски при Левски, кражбата и затворът, който разваля плана за чета.
- Гредетин — войната в Сърбия, смъртта на почти всички.
- Краят — оцелелият Македонски мете канцеларията: „Защо не умря при Гредетин?“
Символи
- Дунавът — границата. От румънския бряг хъшовете гледат зелените хълми на България: „Как е близко и как е далеко!“
- Кръчмата-изба — тук, под земята, бедните хъшове намират малко топлина един при друг.
- Знамето — парчето с „…или смърт!“, което Странджата оставя на Бръчков.
- Нощта и студът — повестта започва във влажна декемврийска нощ. Студът подсилва самотата им в чуждата земя.
- „Балканските орли стояха в клетка“ — героите, стигнали от глад до кражби и до затвора.
Готова теза
В повестта „Немили-недраги“ Иван Вазов показва хъшовете като забравени герои, които живеят в глад и презрение в чуждата земя, но остават готови да умрат за свободата на България.
Чести грешки
- Странджата е бил знаменосец в четите. На НВО 2024 „миналото на Странджата като войвода“ звучи вярно, но е грешният отговор. За Македонски се говори, че бил хайдушки войвода в Македония.
- Бръчков гладува заедно с хъшовете. Тръгва от Свищов тайно и продава дрехите си. Пари от дома не иска: „На баща си не смея да пиша“. На НВО 2023 грешният отговор е „родолюбец, който с наследените от баща си пари помага на хъшовете“.
- Странджата умира болен в кръчмата, в чужда земя. Изречението „Тъй свършваха тогава предтечите на зорницата на българското освобождение“ идва веднага след смъртта му (НВО 2024). Той е и героят, който „умира извън родината“ (НВО 2022).
- Македонски оцелява при Гредетин и живее забравен. Затова той е отговорът на „героите са забравени след Освобождението“ (НВО 2024). Той е и човекът, който „преминава замръзналия Дунав“ (НВО 2020). През 2023 г. той е в една задача с баба Илийца, която минава Искъра (виж „Една българка“).
- „Немили-недраги“ е повест (НВО 2019). Когато питат за „носталгия по отечеството“ (2021) или за живот в чужда страна (2026), отговорът пак е тя.
Контекст
Писана в Пловдив през 1883 г. Вазов сам е живял като емигрант в Румъния и познава хъшовете отблизо. Действието е в годините преди Априлското въстание и в Сръбско-турската война от 1876 г.
Как се пита на НВО
Задачи по повестта има в изпитите от 2019, 2020, 2021, 2022, 2023, 2024 и 2026 г., в някои години по три. През 2021 г. е и отворената задача 25.
Най-често трябва да разпознаеш героя по описание: кой минава по замръзналия Дунав (2020), кой умира извън родината с мисълта, че смъртта за отечеството е сладка (2022). Друг път дават цитат или мотив и питат от коя творба е: „Балканските орли стояха в клетка“ (2020), носталгията по отечеството (2021), нощта (2023). Има и задачи с четири твърдения, от които само едно е вярно. В грешните е сменена една подробност, например Странджата е наречен войвода (2024) или Бръчков помага с бащини пари (2023).
Най-често се бъркат героите, затова запомни как свършва всеки от тримата главни.
Ако пишеш текст от 3–4 изречения
През 2021 г. задача 25 беше върху изречението „Къщята, магазиите, кесиите, сърцата бяха затворени за тях.“ Първо кажи с едно изречение какво показва Вазов за хъшовете. После обясни думата „сърцата“: хората около хъшовете не им дават нито подслон, нито пари, нито съчувствие. Дай пример: Странджата умира беден и само Бръчков е до него. Завърши с това, което повестта казва за героите, които никой не признава. Не преразказвай. Точки се дават за обяснението.

В Examo решаваш истинските задачи от НВО. Сгрешиш ли задача по „Немили-недраги“, картата се отваря под решението.

Баща на седмокласник и четвъртокласник. Examo го прави за двете си деца. Сгрешено или остаряло нещо тук? Пишете ми.



