„По жицата“ на Йордан Йовков: какво да знаеш за НВО в 7. клас
Баща търси бяла лястовичка за болната си дъщеря, а овчарят Моканина казва, че я е видял: разказът на Йовков е бил в задачите на НВО в 7. клас в пет изпита от 2019 г. насам.

В „По жицата“ по телеграфната жица са накацали толкова лястовички, че тя е натежала „като броеница“. Много са, „но все черни“. Бялата никой не я е виждал. Разказът е в задачите по различен начин: с цитат, с герой, с идея, в двойка с друга творба. Най-лесно се греши кой разказва историята на болестта.
разказ1926учи се в 7. клас
„По жицата“
Йордан Йовков
„Аз я видях, ще я видите и вие.“— Петър Моканина към болната Нонка
Накратко
Овчарят Петър Моканина пасе стадото край шосето. При него се отбива беден селянин, който води с каруца жена си и болната си дъщеря Нонка. Разказва му бедата си: една нощ по жътва змия легнала на гърдите на момичето и оттогава то вехне. Чули, че в близкото село се явила бяла лястовичка, и който я види, оздравява. Моканина не я е виждал. Бащата обаче казва на Нонка „тоз чиляк виждал лястовичката“ и Моканина, за да не я отчае, потвърждава: „Аз я видях, ще я видите и вие.“ Накрая остава сам и възкликва колко мъка има по света.
Герои
- Петър Моканина — овчар, добър и съчувстващ човек. Лъже от състрадание, за да даде надежда. „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!“
- Бащата (Гунчо) — „човек планина“, но мек и беден, с ризата „само кръпки“. Той разказва историята на болестта. Казва „На мене да остане, не вярвам“, но пак води дъщеря си. Той пръв казва на Нонка, че Моканина е видял лястовичката.
- Нонка — болното момиче, около двайсетгодишно. Очите ѝ са „още светли, още млади и усмихнати“. Пита: „Ще я видим ли, чичо?“
- Майката — „жълта и сломена от тегло жена“. Мълчи и плаче.
Тема и идея
Темата е човешката мъка и надеждата за чудо.
Идеята: когато животът е пълен с мъка, човек се крепи на вярата и надеждата, а съчувствието на непознат може да ги подкрепи. Добрината понякога е да дадеш надежда, дори с лъжа.
Композиция
- Начало — срещата: Моканина вижда беден селянин и разбира, че „го гони някаква беда“.
- Среда — разказът на бащата: змията, болестта, слухът за бялата лястовичка.
- Връх — бащата казва на Нонка, че Моканина е видял лястовичката; Моканина вижда очите ѝ и го потвърждава.
- Край — каруцата се отдалечава по жицата; Моканина остава сам с мъката.
Символи
- Бялата лястовичка — чудото, надеждата за изцеление и щастие.
- Жицата с черните лястовички — реалността. Птиците са много, „но все черни“. Жицата е натежала „като броеница“ — като молитва.
- Змията — злото и болестта. С нея започва болестта на Нонка.
- Пътят „все по теля“ — пътят на надеждата, който води към несигурното.
- Белите косми на бащата — „всеки бял косъм беше белег на една грижа“.
Готова теза
В разказа „По жицата“ Йордан Йовков показва, че в живота, пълен с мъка, човек се крепи на вярата в чудото, а съчувствието на непознатия дава сила на тази надежда.
Чести грешки
- Историята на болестта я разказва бащата. На НВО 2024 грешният отговор е, че скръбта на майката се разкрива „в трогателния ѝ разказ пред Моканина“. Майката мълчи и накрая плаче.
- Човекът с доброто сърце е Петър Моканина. На НВО 2024 героят, който подкрепя с думите си надеждата на непознато семейство, е той, а не бащата.
- Змията носи болестта, а бялата лястовичка е надеждата за чудо. На НВО 2019 образът на змията свързва „По жицата“ със „Стани, стани, юнак балкански“. В разказа змията е причината за болестта, а бялото създание, което търсят, е лястовичката.
- Психологическото преживяване е в треперещите пръсти на бащата. На НВО 2019 трябва да се разпознае цитатът с вълнението му („пръсти трепереха“). Описанията на кърпената риза, на бедните дрехи и на лястовичките не са психологически.
- Благородството от състрадание свързва „По жицата“ и „Серафим“ (НВО 2026). Другите три двойки в задачата са грешни.
Контекст
Разказът е от 1926 г. Действието е в Добруджа, край, който Йовков познава отблизо и описва в много свои творби. Селянинът е от торлаците, „откъм Делиормана“.
Как се пита на НВО
Разказът е в изпитите през 2019, 2022, 2023, 2024 и 2026 г.
През 2019 г. задачите са две. В едната избираш цитата, който показва какво чувства бащата: треперещите му пръсти, а не описанието на дрехите. В другата търсиш двете творби, в които има змия. През 2022 г. задача 25 иска кратък текст за думите на Моканина „Аз я видях, ще я видите и вие“. През 2023 г. трябва да познаеш творбата по описание на идеята: в тежкия живот човек има само надеждата за чудо и добрите думи на другите.
През 2024 г. питат кой разказва историята на болестта, бащата или майката, и кой е добрият човек, който подкрепя надеждата на непознати. През 2026 г. „По жицата“ стои в двойка със „Серафим“ заради благородството от състрадание.
Ако пишеш текст от 3–4 изречения
За думите на Моканина вече е имало задача (2022 г., задача 25). Първо кажи, че в тях има съчувствие към чуждата беда. После, че дават на Нонка вяра и надежда, и че повторението „ще я видите… ще я видиш“ ги прави по-силни. Можеш да завършиш с това, че понякога добрината е надежда, подарена на непознат.

В Examo решаваш истинските задачи от НВО. Сгрешиш ли задача по „По жицата“, картата се отваря под решението.

Баща на седмокласник и четвъртокласник. Examo го прави за двете си деца. Сгрешено или остаряло нещо тук? Пишете ми.



