„Заточеници“ от Пейо Яворов: всичко важно за НВО в 7. клас
Кораб отнася заточениците все по-далеч, а те изброяват реки и планини и казват „Прощавай, роден край!“. За елегията на Яворов на НВО в 7. клас питат за жанра, за цитати и за сравнения с други творби.

В „Заточеници“ се случва едно нещо: кораб се отдалечава от брега. В тези няколко строфи обаче има залез, предателство, присъда и цялата родина, назована с три реки и три планини. По тези подробности питат в задачите.
елегия1901учи се в 7. клас
„Заточеници“
Пейо Яворов
„Горчива скръб сърца ни трови. — / Прощавай, роден край!“— заточениците, последните два стиха
Накратко
Залез над морето. Кораб плава леко, а родните брегове се губят в мъглата. Говорят заточениците, революционери, предадени от „предател клет“ и осъдени от врага. Знаят, че едва ли ще се върнат. Спомнят си родината и съжаляват, че не могат да се бият за нея. Нощта пада и в тъмното едва се мяркат върховете на Атон. С ръце в окови те се обръщат назад и се сбогуват: „Прощавай, роден край!“
Образи
- Заточениците (лирическият говорител „ний“) — колективен глас. Сами се наричат „рушители на гнет вековен“ и „служители на дълг синовен“. За борбата не съжаляват. Мъчи ги, че не могат да я продължат.
- Родината — за тях тя е „нашият изгубен рай“ и „свят олтар“. Говорят ѝ като на близък човек: „родино свидна“.
- Корабът — „не спира“: отнася ги неумолимо, като съдбата.
- Атон — планината на Светата гора. Върховете ѝ, „замислените великани“, са последното, което заточениците виждат.
Тема и идея
Темата е раздялата с родината и съдбата на борците за свобода, пратени в изгнание.
Идеята: любовта към родното е по-силна от присъдата и разстоянието. Най-голямата мъка на заточениците е, че не могат повече да служат на родината си.
Композиция
- Пейзаж — залезът, утихналото море, корабът, изчезващите брегове.
- Спомен и съдба — „за път обратен / едва ли ще удари час“; родината, назована с реки и планини; предателството и присъдата.
- Сбогуване — нощта пада, мярка се Атон; ръце в окови „към нашият изгубен рай“ и „Прощавай, роден край!“
Изразни средства
- Изброяването на реки и планини — „Вардар, Дунав и Марица, / Балкана, Странджа и Пирин“: така се събира цялото родно пространство.
- Оковите — несвободата; ръцете в окови пак се протягат към родината.
- Антитезата — тихото море и залезът срещу горчивата скръб в сърцата.
- Падащата нощ — родината се губи от погледа и тъгата расте.
Готова теза
В елегията „Заточеници“ Пейо Яворов изразява мъката на борците за свобода, откъснати от родината, и внушава, че любовта към родното е по-силна от изгнанието.
Чести грешки
- „Заточеници“ е елегия. На НВО 2021 твърдението за „Яворовата ода“ е грешно заради жанра, макар че „рушители на гнет вековен“ и „служители на дълг синовен“ са от стихотворението.
- Че творбата е елегия, доказва цитатът „Горчива скръб сърца ни трови“ (НВО 2023). И четирите цитата в задачата са от „Заточеници“, но само този назовава скръбта. Пейзажът и корабът не доказват жанра.
- Родното пространство, назовано с три реки и три планини, е в „Заточеници“ (НВО 2019). Грешните отговори са „На прощаване в 1868 г.“, „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Неразделни“.
- Мъката от раздялата с родното е общ мотив на „Заточеници“ и „Хубава си, моя горо“ (НВО 2025).
Контекст
Написано е през 1901 г. по повод заточаването на борци за свободата на Македония. През 1902 г. самият Яворов влиза в Македония като четник.
Как се пита на НВО
Елегията е в задачите през 2019, 2021, 2023 и 2025 г.
През 2019 г. питат в коя творба родината е назована с три реки и три планини, а в таблицата трябва да напишеш „Заточеници“ срещу думата „елегия“. През 2021 г. цитатът в твърдението е верен, но жанрът е сменен на ода. През 2023 г. дават четири цитата от стихотворението и само един от тях доказва, че е елегия. През 2025 г. я сравняват с „Хубава си, моя горо“ по мъката от раздялата с родното.
Не стига да познаеш творбата, трябва да знаеш защо е елегия. Пейзажът засилва тъгата, но сам не доказва жанра. Доказва го скръбта, която заточениците назовават: „Горчива скръб сърца ни трови“.
Ако пишеш текст от 3–4 изречения
Първото изречение да казва какво внушава елегията: заточениците обичат родината и в изгнанието. Най-силният довод е, че ги мъчи не присъдата, а това, че не могат вече да се бият за нея („А можехме, родино свидна…“). Добави ръцете в окови, които се протягат назад „към нашият изгубен рай“. Завърши с това, че любовта към родното е по-силна от разстоянието.

В Examo решаваш истинските задачи от НВО. Сгрешиш ли задача по „Заточеници“, картата се отваря под решението.

Баща на седмокласник и четвъртокласник. Examo го прави за двете си деца. Сгрешено или остаряло нещо тук? Пишете ми.



